Джеймс Гарфийлд
(1831-1881)
- Джеймс Гарфийлд – снимка Уикипедия
Джеймс Гарфийлд (James Abram Garfield) е 20-ият президент на САЩ и вторият американски президент, срещу когото е извършено успешно покушение. Неговият мандат е вторият най-кратък в американската история, след този на Уилям Харисън, тъй като заема президентската длъжност от март до септември 1881 година, общо шест месеца и петнадесет дни. Преди да заеме президентския пост прекарва девет последователни мандата в Камарата на представителите. Многостранно надарен, самоук, блестящ оратор, противник на робството.
Роден е на 19 ноември 1831 година в градчето Ориндж Тоуншип, днес Морланд Хилс, Охайо, в семейството на Ейбрам Гарфийлд и Елиза Балоу. Баща му умира през 1833, когато Джеймс е само на 17 месеца. Той е най-малкото от петте деца. Майка им ги отглежда с помощта на чичо им в голяма бедност. Така момчето скоро разбира, че за да може да учи, се нуждае от финансови средства и трябва да работи. Налага му се да се занимава с дърводелска и със земеделска работа, както и с канални лодки.
От 1851 до 1854 година Джеймс Гарфийлд учи в Уестърн Ризърв Еклектик Институт (Хирам Колидж) в Охайо. Проявява голям интерес към изучаването на гръцки и латински език. Показва много добри резултати по всички предмети с изключение на химията. Продължава обучението си в Уилямс Колидж в Уилямстоун, Масачузетс и през 1856 година го завършва с отличен успех. Присъединява се към братството Delta Upsilon.
Първата му романтична връзка е с Алмеда Бут (1851), но е без официални ангажименти и продължава само една година. На 11 ноември 1858 се жени за Лукреция Рудолф и им се раждат седем деца – петима синове и две дъщери.
През 1857 година Джеймс Гарфийлд започва да преподава класически езици и става президент на Еклектик Институт (1857-1860). Колкото се отнася до политическите му убеждения, симпатизира на възгледите на републиканците и се обявява против робството и срещу смъртното наказание. Постепенно Гарфийлд изпитва все по-голяма неудовлетвореност от академичния живот и се заема с изучаването на частно право. През 1860 придобива адвокатска правоспособност. Получава поста на сенатор от щата Охайо (1859-1861).
По време на Американската гражданска война Джеймс Гарфийлд се записва в съюзническата армия и е назначен да командва 42-ра доброволческа пехота на Охайо. На 31-годишна възраст той е бригаден генерал, а две години по-късно получава чин генерал-майор. Участва в битките при Шайло и при Чикамагура, както и в редица други военни операции в Кентъки, което му носи голяма популярност.
През 1863 Джеймс Гарфийлд се завръща към политиката и същата година е избран в Конгреса на представителите, а след това става член и на Електоралната комисия от страна на Републиканската партия. Избран е за председател на Камарата (1976). До 1878 година печели девет последователни мандата. През 1880 става член на Сената на САЩ. Същата година е компромисен кандидат на Републиканската партия за президентския пост. На изборите успява да победи демократа Уинфийлд Ханкок, но се задържа само 200 дни на президентския пост – от 4 март 1881 година до смъртта си на 19 септември. Той се застъпва за биметралната парична система, за подобряване на селскостопанската техника, за образован електорат и за граждански права за афро-американците. Като президент засилва федералната власт и предлага реформа на държавната администрация, която се извършва от Честър Артър със закона Пендълтън.
На 2 юли 1881 година Гарфийлд е прострелян в гърба от психически неуравновесения Шарл Гето. Въпреки първоначално да изглежда, че състоянието на президента се подобрява, по-малко от два месеца след покушението, на 19 септември, той умира от инфекция на кръвта, бронхиална пневмония и вътрешен кръвоизлив. Предполага се, че в резултат на тежките възпаления, които получава при лечението, сърцето му не издържа и непосредствената причина за смъртта му е инфаркт. Гето е осъден на смърт и е екзекутиран на 30 юни 1882 година във Вашингтон.